МОН оповести намерението си да направи редица промени в ЗУПО
и образователните политики. Някои от тях дискутираме от десетилетия. За
съжаление, досега промените традиционно са насочени към увеличаване
на задълженията на учителите и директорите (включително несвойствени
дейности), както и към освобождаване на родителите от отговорности.
Затова Синдикат „Образование“ направи изследване по повод част
от промените, които предстоят да станат реалност.
В изследването са участвали 4935 респонденти, от които 94,1% са
педагози, а останалите — непедагогически специалисти и родители.
Средната възраст на участниците е 54 години, което е съотносимо с
възрастта на българските учители.
На въпроса: „Смятате ли, че предложените промени за забрана на
телефоните ще допринесат за реализирането на този текст в закона в
интерес на по-добрата мотивация на учениците?“ — 56,9% от участниците
смятат, че забраната няма да подейства, ако не се предвиди отговорност и
санкция за родителите. Само 30% са оптимисти, че тази промяна в закона
ще гарантира спазването на забраната.
81,1% са убедени, че допълнителното задължение за учителите и
директорите да съхраняват и носят отговорност за ученическите телефони,
които според МОН трябва да бъдат изземвани на входа, е поредната
абсурдна идея и би унижило отново българските учители.
Синдикат „Образование“ е категоричен, че отговорност за
телефонната забрана трябва да поемат и родителите чрез административна
и финансова санкция при нарушение.
Средствата по Единните разходни стандарти са предназначени
единствено за качествено образование. На въпроса: „Смятате ли, че е
уместно средства от единните разходни стандарти за образование да се
използват за изграждане на ‘къщички за телефони’, при положение че не се
предвижда отговорност за родителите?“ (за справка: стойността на 30
клетки за телефони е около 1100 лв.), 89,6% са против изграждането на
т.нар. „хотели за телефони“ за сметка на училището.
Около 30% от респондентите са готови за символични, а още
толкова — за ефективни протести срещу продължаващата агресия от
страна на ученици и родители към учителите, както и срещу задължението
за пазене на ученически телефони.
89,3% от анкетираните са убедени, че без оценка за дисциплина, без
гарантирано спазване на училищния правилник и без вменяване на
административна и финансова отговорност на родителите, нищо в
образователната система няма да се промени.
По въпроса за придобиване на основно образование, 63% смятат, че
това трябва да се случва след 8. клас, а 32% не искат промяна в настоящия
модел.
Относно отпадането на НВО в 4. клас — 87,5% категорично
подкрепят премахването му, а под 10% смятат, че има важна статистическа
стойност.
Още по-категорични — 89% — са в подкрепа на отпадане на НВО в
- клас.
48,3% са за отпадане на НВО след 7. клас, тъй като учениците губят
мотивация към важни, формиращи личността предмети, които не са
обхванати от НВО. Около 40% от респондентите виждат смисъл в
провеждането на това НВО.
88,9% от запитаните учители и служители подкрепят връщането на
повтарянето на клас, включително и в 2., 3. и 4. клас. Повтарянето на клас
в начален етап трябва да се допуска само при явни езикови и социални
дефицити.
Синдикат „Образование“ ще продължи да води този обществен
образователен дебат и заявява позицията на българските учители, че
основните образователни политики често се формират без експертизата на
работещите педагози, което ги прави фиктивни и неефективни.
Европейските образователни политики се създават с участието на
работещите учители, докато в България водещи са предложенията на
политически партии, които често са лишени от педагогически опит.
