Политиката за квалификация на учителите е приоритет както за
синдикатите, така и за МОН.
Синдикат „Образование“ работи за подобряване на
възможностите за повишаване на качеството на квалификациите и
придобиването на квалификационни кредити.
Събраната информация ще бъде предоставена и на
департаментите по квалификация.
Синдикат „Образование“ проведе проучване относно вида и
регулярността на квалификациите на учителите, в което участваха
1515 респонденти – предимно учители и директори.
Средната възраст на участвалите педагогически специалисти е
47,3 години, което не съответства на средната възраст от 54
години за системата. Това показва по-активно желание за
квалификация сред по-младите учители.
Само 14,7% от участниците са мъже – дял, който дори
надвишава реалния недостиг на мъже-учители в България.
Средният педагогическият стаж на българските учители е около
23 години, което показва натрупан професионален опит.
78,9% от респондентите са с магистърска степен, 18,6% –
бакалаври, а 2,4% са с докторска степен – процент, който
постепенно нараства.
По отношение на регулярността на квалификациите:
19,4% от педагозите са имали четири и повече
квалификационни обучения през последната година;
19,5% – три обучения;
33,9% – две обучения (традиционният модел);
27,1% – само едно обучение.
68,5% от педагогическите специалисти са се обучавали със
средства за квалификация, заложени в училищния бюджет. Тези
средства са договорени благодарение на синдикатите чрез чл. 24
от Националния КТД:
„Размерът на средствата, предвидени за квалификация на
педагогическите специалисти, е не по-малко от 1% от средствата
за работна заплата…“
Въпреки това, 33,3% от учителите и директорите са се
квалифицирали със собствени средства, което показва:
високата им мотивация да поддържат професионално ниво;
че училищната квалификация невинаги отговаря на
индивидуалните нужди на преподавателя.
25,1% са се включили в Националната програма „Квалификация
на педагогическите специалисти“, а 16% – в квалификационни
програми, финансирани от синдикатите.
Определянето на квалификационната програма е ставало
основно чрез решения на Педагогическия съвет. Все пак, около
една четвърт от учителите сами са избрали посоката на своята
квалификация, като често са я финансирали лично.
Времето за квалификация е основен проблем: 51% от
обученията се провеждат през почивните дни.
Това е порочна практика, която допринася за бърнаут сред
учителите и свидетелства за липса на институционална подкрепа
от страна на МОН.
64,3% от анкетираните не знаят какъв е общият размер на
средствата за квалификация в тяхната институция. Само 32% са
заявили, че им е предоставена тази информация.
Най-често учителите и директорите са се квалифицирали в
следните организации:
Департаменти за квалификация – 42,7%;
Обучителни НПО организации – 20%;
Синдикални обучения – 16%;
НЦПКПС – Банкя – 8,6%.
Среден брой квалификационни кредити годишно:
Българският учител придобива средно 2,9 кредита годишно,
което го поставя сред водещите професии по този показател.
88,2% от учителите са категорични, че трябва да разполагат с
пет работни дни за квалификация, по европейски образец.
Статутът на тези дни трябва да е служебен, извън платения
годишен отпуск, който има друго предназначение.
Това съответства на модерни образователни системи, където
квалификационните дни се провеждат преди началото или след
края на учебното време.
81,6% от учителите и директорите заявяват, че изпитват реална
нужда от допълнителна квалификация.
Най-търсените теми за квалификация са:
Нови методи за преподаване – 49%;
Бърнаут и прегаряне – 41,8%;
Иновации в действие (споделяне на опит) – 39,9%;
Тренинг по специалността – 38,1%;
Психологически аспекти – 32,2%;
Права на учителя – 31,8%;
Дигитални компетентности – 26,8%;
Изкуствен интелект в образованието – 25%;
Участие в конференции – 16,8%;
Вътрешна квалификация – 14,4%;
Изграждане на резилианс – 7,5%;
Обща педагогика – 5,5%.
Това изследване показва, че учителската професия е една от
най-ангажираните с постоянна квалификация.
Време е МОН да оптимизира административно процеса по
провеждане на квалификации и да го направи устойчив, прозрачен
и съобразен с нуждите на реалната практика.
